Юбилей

Георги Денев - предшественикът на Стоичков, става на 60

18.04.2010 г. 9:52 ч.

Георги Атанасов, "Тема Спорт"

Георги Денев - предшественикът на Стоичков, става на 60

Преглед на кариерата на червената легенда от Георги Атанасов

Младите поколения са жестоко ощетени от невъзможността да видят старите ленти на българския футбол. Не само заради дистанцията на времето и дефицита на нови идоли, а и заради прозаичната техническа причина, че в БНТ и Кинохрониката са съхранени твърде малко от шедьоврите на ретро класиката.

В архивите почти ги няма великите личности и мачове и затова сегашните запалянковци трудно биха могли да си представят за какви стойности става дума. Добре, че рулетката на календара от време на време стига до някой юбилей, за да си спомним за нашите гении на играта. Като неповторимия нападател на ЦСКА и националния отбор Георги Денев, който чества 60-ия си юбилей.

Неведнъж съм писал за него, но всеки път настръхвам, когато рестартирам спомена за този червен гладиатор с атомен заряд в краката. А за да разберат по-младите читатели за какво става дума, ще им кажа, че Денев съчетаваше в себе си скорост, мощ и техника в синтеза, характерен за най-ярките световни образци от съвременността. Представете си

Рууни, Рибери, Роналдо и... Стоичков в едно


умножени с коефициента на невижданата му енергия от първата до последната минута, от своята до чуждата голлиния. Ролята на Гошо в играта можеше да бъде събрана в следния реален и едновременно мистичен образ, по-точно монолог - той поемаше топката от своя вратар и като поглъщаше целия терен, за миг стигаше до другата мрежа. С дрибъл, финтове, двойни пасове помиташе съперниците като безжалостно цунами. Топката сякаш беше залепена за обувките му, така, както сега е обсебена от Меси, а амбицията и стихията му биха могли да се сравняват само с вулканичния нрав на Ицо.

Ето защо в моята книга за 60-годишнината на ЦСКА („Червената библия") нарекох Георги Денев не просто футболист, а природно явление. Но да се върнем към житейската и спортната хроника на този планетарен играч, който беше обречен от времето да остане в рамките на балканския футболен театър, въпреки че дарбата му предполагаше гастрол на най-престижните европейски сцени.

Името на Денев стана известно на широката публика у нас някъде към края на 60-те години на XX век, когато той се появи в юношеския национален отбор като възпитаник на Кърпачев (Ловеч). След това премина в по-авторитетния тим на Спартак (Пл) и така направи дебюта си в А група. Освен с дръзкия си талант Гошо се набиваше на очи и с, меко казано, чепатия си характер, който му беше спечелил твърде красноречивите прякори -

Комитата и Кучето


И докато първият псевдоним отвеждаше към волностите на младежа по ресторанти, механи и забави (б.а. - тогава още ги нямаше понятията „купон" и „дискотека"), то вторият се дължеше на уникалната му стръв в мачовете. И това беше абсолютна истина - захапе ли те Гошо Денев - няма спасение!

Най-напред ще ти вкара топката в задника, после ще те постави на колене

а за десерт ще те прегази като луда крава теле! Не куче, а футболен бяс! Не стига това, ами имаше садистичния навик да се обръща назад и да поглежда победоносно падналите си жертви, които подминаваше като малки гари.

Ловеч и Плевен естествено се оказаха тесни за този гигантски талант и Гошо се оказа

в „Театъра на мечтите"


насред Парка на свободата. Това се случи през есента на 1969 г. в един от поредните кръстопътни моменти от шампионското битие на ЦСКА. По онова време „армейците" се разделяха с дългогодишния си капитан, легендарния виртуоз Никола Цанев, останал в историята с гола на полуфинала за КЕШ срещу Интер на „Сан Сиро" и с лазещата в краката му синя защита начело с Иван Вуцов. Освен това тежка контузия преждевременно вадеше от сметките другия основен халф Боби Станков, докато българският Платини - 28-годишният Димитър Якимов, наближаваше финала на кариерата си според тогавашните стандарти.

При това положение ЦСКА усилено търсеше режисьора, който да докара отборната постановка до последния пас към човека гол Петър Жеков, спечелил „Златната обувка" с червения екип през сезон 1968/69.

Дебютът на Денев на „Армията" се получи от раз, сякаш бе роден на този стадион, без характерните за днешните футболни пубертети колебания и терзания. Ако имаше сълзи и сополи, те бяха за клетите съперници.

Още в началото на бляскавото му десетилетие в ЦСКА Гошо излезе срещу Левски-Спартак. Това се случи през есента на 69-а, когато актуалните шампиони победиха тима на МВР с 4:2, а Кучето беше изгонен заедно със Стефан Павлов (Фифи Перото) някъде около 30-ата минута.

Оттук нататък русата глава на Денев стана кошмар за сините, а Комитата от Ловеч влезе в червената митология заедно с Иван Колев, Цанев, Жеков, Цецо Йончев, Спас Джевизов, Ицо Стоичков, като един от един от клубните герои на вечното дерби.

Тръпки ме побиват, като си спомням каскадите на Денев срещу неговите абонати от Подуяне.

Веднъж на рождения си ден той изпълни своя коронен номер - рейд от голлиния до голлиния, като влезе във вратата на Стефан Стайков с националните защитници Бобата Жечев и Кирил Ивков на гърба. Друг път помете „сините" с температура. Трети път ги наказа с пукната ръка.

В повечето от тези епизоди ЦСКА биеше, но се случи и да загуби - 3:4 във финала за Купата на Съветската армия през 1976 г. Всеки мач на Денев срещу Левски-Спартак беше грандиозно гладиаторско зрелище. Опияняващо ликуване за червената България и тежка мъка за синята половина на страната. Този играч беше роден за изпепеляващи битки и затова нормалните, рутинните му мачове просто не се помнят.

Влезе в световния тим, искаше го Реал

Апогеят в кариерата на Денев настъпи между 1970-а и 1976-а, когато той беше не само най-силният футболист у нас, но и фокусира вниманието на европейския елит. През есента на 1973-та имаше изключителен принос за елиминирането от ЦСКА на трикратния и действащ носител на КЕШ, космическия „Аякс", а през пролетта на 1974-та изпълни главната роля в епохалната битка срещу Байерн (Мюнхен). В първия случай Гошо сложи топката на главата на Димитър Марашлиев за 1:0 срещу холандците, а във втория сам отбеляза за 2:1 срещу баварците и ги принуди да преживеят истински футболен Сталинград в София.

Не стига, че 70 000 човека смазаха гостите с неистовия си рев под грохота на мощни бомби от сектор Г и Б, ами Кучето разкъса на дребни парчета каймака на Бундестима, който три месеца по-късно спечели световната титла. Трудно е сега, по разкази на очевидци, да си представите какво правеше Денев с жертвите си от Байерн. Така, както у нас влачеше Жечев и Ивков на гърба си, по същия начин прегази и най-силната централна защитна двойка на планетата - Бекенбауер и Шварценбек.

По онова време наистина нямаше кой да го спре. Без преувеличение той беше най-мощният универсален атакуващ играч в Европа - халф, втори нападател, ляво крило. Каквото си изберете - от врата до врата...
В същия период Денев и Христо Бонев сами класираха националния отбор за Мондиал '74, а на финалите във ФРГ Гошо беше включен в идеалния отбор след мачовете от предварителните групи. И съвсем нормално на „Армията" дойдоха предложения за трансфер от Реал (Мадрид), както и от пострадалите от урагана баварци от Байерн. За съжаление Денев се оказа най-големият потърпевш на безизходицата, резюмирана по онова време от крилатия лаф: „Късно се родихме за партизани и рано за футболисти"...

Червеният вариант на Соколов


Вече стана дума за трудния характер на уникалния футболист, който неведнъж го сблъскваше с неговите треньори и началници - Манол Манолов (Симолията), Стефан Божков, Никола Ковачев (Тулата), Никола Миланов (Чопъра). По едно време, в края на 70-те, Гошо преживяваше тежък период в ЦСКА и даже беше нарочен за главен виновник за изгубената титла през 1978-а. И изведнъж той реши да потърси реванш не някъде другаде, а на... „Герена". Така, както десетилетие по-рано синьото „лошо момче" - Жоро Соколов, се беше опитало да кацне на „Армията". Тогава обаче кариерата на играчите зависеше не от договорите им, а от директива на... Градския комитет на партията, която забраняваше преминаване от един софийски клуб в друг.

До този абсурд се стигна, след като в края на 60-те делегация от видни левскари, начело с актьора Георги Калоянчев, беше посетила Тодор Живков с молба Соколов да не бъде пуснат в ЦСКА. Именно това непреодолимо статукво попречи и на Денев да смени униформата на армейски офицер с пагоните на МВР.

Но всяко зло за добро - замина на гурбет в Гърция и направи няколко силни сезона в различни тимове от Атина. Така, някак безшумно, финишира кариерата на един от най-забележителните играчи в историята на ЦСКА и националния отбор. Фигура, пред която при други исторически и политически обстоятелства Европа щеше да се прехласва колкото пред Стоичков. Както можеше да се очаква, слугинските медии направиха всичко възможно да лишат извънземния Денев от званието "Футболист на годината". За сметка на това обаче той получи най-голямото признание от... Левски, чиито футболисти в средата на 80-те кръстиха Стоичков - Новото куче! Т.е. наследникът на Кошмара...

А за да оформи окончателно драматичния сюжет на своя спортен живот и по примера на толкова много други велики артисти от терена, Денев не успя да се наложи като треньор. И все пак остана с нещо специално, достойно за неповторимия нрав на Комитата и Кучето - като треньор на ЛЕКС (б.а. - предшественикът на Литекс) в средата на 90-те Гошо целуна терена, след като воденият от него тим завърши 0:0 с ЦСКА в Ловеч...


Да си жив и здрав, Гошо, благодарен съм на съдбата, че бях съвременник на твоя непостижим футбол!

 

 
Коментари

Петър - 13:44, 9 апр

Интересен материал, но футболистът на снимката НЕ Е Георги Денев, а Красимир Горанов.

mstrmax - 22:57, 21 мар

Njama li njakakvi zapisi na macove na Georgi Denev v BNT arhiva?Gledal sam go predi da zamine za Grzia no tova bese dosta otdavna.Macovete s AJAX i Baiern ne si gi spomnjam.

Напиши коментар




А група




Други

Доволни сме, със сигурност ще се върнем в Банско

Мъглата е голям проблем навсякъде, но организаторите се справиха отлично, казва Атле Скаардал.


България спечели купа "Странджа" при мъжете и жените

Симеон Чамов спечели купа „Странджа“. Станимира Петрова пък спечели купа "Странджа" при жените.


Шампионът Крум Дончев прекрати кариерата си

"Прекратявам активна състезателна дейност с усмивка и удовлетворение, тъй като спортът ми даде много - личностно израстване, спортни постижения, много приятелства", обясни Дончев.


Най-добрите скиорки пристигнаха в България

Освен жените в София по същото време кацна и бившата звезда в ските Албрето Томба, който е специален гост на организаторите на Световната купа в Банско.


Жълт спорт

Григор проваля сезона на Маша

Шарапова сигурно тъгува и по краткия отпуск на двамата миналата година, когато си направиха романтична ваканция в Мексико.


Наши футболни национали тренират на масата

Бодурчето и Русия решиха да му отпуснат края в една от най-шумните дискотеки в Лондон.


Коко Динев загърбил женкарството покрай Емилия

Коко променил коренно отношението си и към своята половинка Емилия.


Николай Михайлов потвърди за раздялата с Алисия

"Да, с Алисия сложихме край на отношенията ни след 4-годишна връзка, изпълнена с незабравими моменти", обяви Ники Михайлов.