Пресата изяде Бербатов с парцалите

„7 дни спорт"

Един мъдър човек е казал: "Не съжалявам за нито една дума, която не съм изрекъл." Бербатов, оказва се, не е от мълчаливите. Не е и от скромните. Преди половината българи не го обичаха. След изречението "Много съм нависоко, за да ви виждам", не го обичат всички. И това се случи по негова молба.
Що се сърди, че не го обичат? В България го псуват, защото един важен гол не е вкарал за националния отбор. В Англия също не го обичат и по същата причина - защото във всички важни мачове на Манчестър Юн се крие. Да им напише и на англичаните, че е много високо и не ги вижда.

 „Меридиан мач"

За блогъра Бербо

Лечков: "Казах нещо преди 3 години и половина и за пореден път думите ми са истина. Не само Бербатов, но и другите показват, че не милеят за националния отбор. Крайно време е да разберат за какво са в националния, защото аз никога не критикувам без повод. Щом футболът може без Марадона, значи и ние можем без Бербатов".

Психологът: „Кървавите писма не са в неговия стил. Трудно ми е да дам оценка. На първо място смятам, че това са неща, които не са написани от него. Ще ви кажа и нещо лично. Аз съм левскар и спокойно мога да заявя, че Бербатов ми напомня на Гунди и като футболист, и като човек.Докато не излезе и каже "Аз съм ги писал", няма да повярвам, че той стои зад това нещо".

„Топ Спорт"

Димитър Бербатов, или иначе казано Берби (и все повече Барби), явно се е почувствал лично засегнат. Никой не му е честитил 8 март. Затова той реши да си го честити сам. Да не остане капо неговата свръхчувствителност (да си го кажем направо - женска)..

Та седна Митко от Благоевград и се поздрави с "гениално словесно докосване" - програмна декларация в блога в личния му сайт. И оплю нас, българските журналисти. Е, не му стигна излиянието на 8 март, та пусна в блога си втора серия. И пак запрати словесни залпове по журналистите. Не изпитвали респект и уважение не само към него, но към българските футболисти като цяло, а били влюбени в чужденците.